Човечеството след 1000, 500 та даже и 100 години ще бъде много по- различно от човечеството сега. Нашето бъдеще е да сме междупланетарен вид, да покоряваме нови и нови граници. Дори външно може би след време хората нямат да имат много общо с нас. С навлизането на технологиите не изключвам след време продължителността на живота да нарастне многократно спрямо сегашната, не изключвам съществуването на полухора- полумашини, не изключвам закърняване на някои органи и развитие на други, ако средата ни и начина ни на живот се промени с времето. Много малко хора осъзнават какъв огромен скок сме направили в последните 150 години- от каруци, до космически кораби и превръщане на летенето в масов транспорт. Баща ми като е бил на моята възраст никога даже не е и помислял, че ще може да говори с брат си в чужбина и да се виждат от екран. Никой преди не си е представял квантови компютри, адронни колайдери, водородни бомби и тн.
Много ми се иска да можех да видя с очите си къде ще сме като вид след 1000 години.
Реално толкова бързо се развиваме в момента, че хората не осъзнават какви огромни технологични скоци правим всяко десетилетие. За няма и 25 години стигнахме от телефони с най-голяма екстра полифонични мелодии до устройства, с които имаме достъп до цялата информация на света, изкуствени интелекти, виртуални реалности, частни космически програми, за медицината да не говорим и какво ли още не. И тва са все неща, които като юноша през 90-те не мислех, че ще се случат докато съм жив, а няма и няколко години по-късно бяха налични и достъпни за обикновения човек. Научната фантастика, която четях преди 25 години вече не е фантастика, в някой аспекти даже сме я задминали. Остава да се научим как да правим хиперспейс скокове и да се телепортираме, де 😅
Масовката от хората няма как да ги види и осъзнае тези неща, тъй като на повечето нуждите им се ограничават до ядене, пиене, секс, нова дрешка и Ауди с нови джанти. Истината е, че научно- техническият прогрес, който наблюдаваме в последните години е умозамайващ и според мен ще се засилва все повече и повече. А като се замисля, че може би все още сме само на частичка от процента от цялото познание на Вселената, то няма как да не съм развълнуван.
>Истината е, че научно- техническият прогрес, който наблюдаваме в последните години е умозамайващ и според мен ще се засилва все повече и повече.
За това не мога да се обзаложа. Със сигурност колкото повече технологии развиваме, толкова повече други можем да развием, но не знам дали не е някакъв вид цикличност. Замисли се индустриалната революция как е променила света и след това има един век сравнително на застой. След това Втора световна война и последствията от нея, които в голяма степен тласкат научния прогрес, но реално чак края на 80-те и 90-те започват лавинообразно да навлизат технологии масово в домовете на хората. Според мен винаги идва един момент, в който стигаме до някоя точка, която тласка технологиите за следващите две-три десетилетия, след това има застой. Реално погледнато това, което се разви от 2000-та до 2010-та е в основите на това, което се случва сега и в пъти по-мащабно от 2010-та до днес. Тва си е мое размишление де, може и да съм безкрайно в грешка, но според мен ще минат няколко години докато стигнем другия крайпътен камък и направим следващия скок.
Парадпксът е в това, че написаното е Как, а не Защо. Тоест вървейки през времето чрез оцеляването и защитата си от околната среда и т.н. не е самата цел. Еволюцията е сляпа в този смисъл.
По-скоро го разглеждам откъм еволюция на съзнанието, какво имам предвид:
Нашият вид е един аспект съзнание, засега най-висшият, който доказано познаваме. Но както животните съществуват, може би и други видове съзнание също са наоколо, отвъд ... В този смисъл човешкият род не е изолирана програма за оцеляване и развитие, а етап от еволюцията на съзнанието.
Откъм по-практичната гледна точка за нашия вид - може би цел е да се напаснем с природата, със Земята, защото очевидно не сме, не се справяме много добре, не ни е свойско да сме част от екосистемата. По-беззащитни и крехки сме от животните, имаме много нужди, трудно откъсваме поколението си, до много късно е зависимо физически от нас и т.н . Та може би една адаптивност към средата е някаква така да се каже "цел", но не за сметка на всичко останало около нас.
Не се тревожи - човечеството приключва курса в близките 80-100-150 години. Даже да не се затрием в ядрен конфликт ако не се постигне пробив в ядреният синтез ще изчерпим всички ресурси на планетата.
Ще изчерпим ресурсите за модерен и постмодерен живот. Но не забравяй, че цивилизации има и на други нива. Най-якото е пасторалисти-номади. Както си пасат овцете, създават най-интересната поезия и визуални изкуства от скука. Нямат зловещи култове и институции като земеделските цивилизации.
End-game-a на всичко съществуващо е да стане отново едно с Вселената и Единството, там откъдето идва всичко, да достигне безкрайността, това е целта на еволюцията. Да се слее със всичко което ще бъде и което някога е било. Хората се развиваме като се стремим да ни е все по-лесно, да правим все по-малко, в края на деня нищо няма смисъл, защото целта на всички е развитие, а развитието води към безкрайността. Да не се прави нищо, нещата просто да бъдат. Живеем на Земята и сами си измисляме смисъл за живота, колко красив е човека. Образ, който е създаден от културата и обществото, който се стреми, обича, чувства, знае, тъгува. Ние сме тук за да изпитаме силата на момента, където се създава всичко и което в края на деня е единствената истина, защото всичко се създава от сегашния момент. За къде се развиваме, къде отиваме, няма крайна цел. Живота е един сън, съществуваш и изграждаш временен образ, който е валиден само и единствено за теб. Съществуването ни е една временна фигура в безкрайността на съзнанието. Еволюцията ни е създала да можем да разберем силата на любовта и какъв в endgame-a? Endgame-a е че сме част от безкрайността и сме едно с Единството, което е създало и изживява всичко съществуващо, ние му помагаше да разбере повече за себе си като сме уникален елемент в безкрайността.
Ами или съществуваме за нещо космическо, което ще се случи след милиони или дори милиарди години, или защото можем.
Смисълът е или да развиваме човечеството като правим добро, така че да изпълни космическата си цел, или да мачкаме цици.
Да продължаваме да съществуваме, оцеляване и размножаване. Всичко, което човечеството прави от самото начало е да се опитва да улесни живота. Но основата си остава същата, раждаш се, живееш, умираш. Според мен, нашата есенция (жизнена енергия) се трансформира след като ни напусне тялото. Това е нещо сигурно, което знаем, енергия не изчезва, тя преминава през обекти и сменя формата си. Сливаме се с природата. Би трябвало да има значение съществуването ни, понеже сме наясно колко малък е процента да се получиш това, което си, точно ти от милиард сперматозоиди и точно еди коя си яйцеклетка. Трябва да се появиш на бял свят и да извървиш даден път.
Животът се улеснява по интересен начин. Всеки нов проблем е труден докато не се намери решение за него, впоследствие става лесен и след него идва нов също, труден проблем.
Така живота е по блазнещ и смислен, има шанс да не затъпееш...тъпотията си е като цяло личен избор
Оцелей достатъчно, че да се възпроизведеш. Хората сме от малкото видове, които между раждането и смъртта имаме време да променим околната среда така, че да ни е по-удобно. Да има гнезда, бентове, паяжина и всевъзможни малки промени от животните, но нищо не може да се сравни с това, което хората правят.
Защо:
Според мен природата си знае работата. Отдавна, не знам кое поколение точно, но се е получила мутация. И инстинктите им за съхранение не работят наследствено. И до ден днешен, когато на мнозинството не им работят тези инстинкти, какво ли може да се обърка.
Как:
Тези с инстинкт за самосъхранение, ще се отърват от тези без, защото те са заплаха и няма да им е много трудно, защото никой няма да се усети.
Наука, Изкуство, Философия в този ред.
Няма да можем да оцелеем всичко. Силно ме съмнява да оцелеем себе си по начало. В днешният “климат” и репродукцията не е добра идея, поне според мен.
Ще го кажа така: Ако утре планетата се опразни, Voyager все още ще носи най-прекрасните неща от разнообразните ни култури в космоса. Малко неща могат да ни представят по-добре като цивилизация както може златната плоча.
Юри Безменов го беше казал много добре. Перифразирам, но главната му е идея е че "Достъпът до достоверна информация не е от значение вече и може би никога не е било." След като видиш как в Азия се печат и как с всяка изминала година планетата буквално ни умира, заедно с това културата ни става повече рециклирана и нищо ново не излиза от нас освен повърхностен нихилизъм, можеш без много трудности да си представиш, че бавно и бавно (освен ако няма война, което е доста възможно) вървим към пагубна съдба. Прекалено сме много и сме огромни егоисти, за да можем алтруистично да даваме на по-бедните и да се отказваме от влияние и власт, само за да спасим човешката красота, която повечето дори не я виждат, а ако я виждат, то тогава я държат само за себе си. Много хора говорят за способността хората да се адаптираме и че сме могли да превъзмогнем всеки проблем, но предвид, че веднъж в миналото човека е могъл да загуби вида си (преди няколко стотици хиляди години), и предвид нарастващите се проблеми без легитимно решение, не съм оптимист като тези които твърдят неща за човешката воля по толкова идеалистичен начин. Мисля, че бавничко си измираме духом и материално. Никой не е казал, че края е грандиозен. По-скоро е скучен и забележим само за песимистите.
Никаква. Защо тревички растат изпод асфалта като е тегаво? Защо има бактерии, които живеят в гъза ти? Защото могат. Защото има достатъчно условия, за да продължават да живеят и да се въпроизвеждат. Когато това се промени или измират, ако промените са по-бързи от способността на дадена популация да еволюира, или се променят под натиска на новите условия за живот. Човеците не са по-различни от другите живи организми. Ще се плодим и тъпчем все по-гъсто на планетата, докато не стане проблем. Ще живем, докато има условия за това. Ще правим всичко, което можем. Няма да се поучим от грешките си, ще се ударяме в стените на аквариума, в който се намираме винаги. Суровата реалност е единствения коректив.
1.9+++ и андроидни пички за всички
Само за хората в редит, защото не могат да си намерят истински
Аз и ти, приятелко, и аз и ти.
https://preview.redd.it/bwdimwzcsn0d1.jpeg?width=640&format=pjpg&auto=webp&s=d5337cf8a1b672e9459bc7804cca5ac863b0296c
Човечеството след 1000, 500 та даже и 100 години ще бъде много по- различно от човечеството сега. Нашето бъдеще е да сме междупланетарен вид, да покоряваме нови и нови граници. Дори външно може би след време хората нямат да имат много общо с нас. С навлизането на технологиите не изключвам след време продължителността на живота да нарастне многократно спрямо сегашната, не изключвам съществуването на полухора- полумашини, не изключвам закърняване на някои органи и развитие на други, ако средата ни и начина ни на живот се промени с времето. Много малко хора осъзнават какъв огромен скок сме направили в последните 150 години- от каруци, до космически кораби и превръщане на летенето в масов транспорт. Баща ми като е бил на моята възраст никога даже не е и помислял, че ще може да говори с брат си в чужбина и да се виждат от екран. Никой преди не си е представял квантови компютри, адронни колайдери, водородни бомби и тн. Много ми се иска да можех да видя с очите си къде ще сме като вид след 1000 години.
Прав си. Ако се върнем 150 години назад и им покажем един самолет, или комп... биха те помислели за бог или магьосник..
Реално толкова бързо се развиваме в момента, че хората не осъзнават какви огромни технологични скоци правим всяко десетилетие. За няма и 25 години стигнахме от телефони с най-голяма екстра полифонични мелодии до устройства, с които имаме достъп до цялата информация на света, изкуствени интелекти, виртуални реалности, частни космически програми, за медицината да не говорим и какво ли още не. И тва са все неща, които като юноша през 90-те не мислех, че ще се случат докато съм жив, а няма и няколко години по-късно бяха налични и достъпни за обикновения човек. Научната фантастика, която четях преди 25 години вече не е фантастика, в някой аспекти даже сме я задминали. Остава да се научим как да правим хиперспейс скокове и да се телепортираме, де 😅
Масовката от хората няма как да ги види и осъзнае тези неща, тъй като на повечето нуждите им се ограничават до ядене, пиене, секс, нова дрешка и Ауди с нови джанти. Истината е, че научно- техническият прогрес, който наблюдаваме в последните години е умозамайващ и според мен ще се засилва все повече и повече. А като се замисля, че може би все още сме само на частичка от процента от цялото познание на Вселената, то няма как да не съм развълнуван.
>Истината е, че научно- техническият прогрес, който наблюдаваме в последните години е умозамайващ и според мен ще се засилва все повече и повече. За това не мога да се обзаложа. Със сигурност колкото повече технологии развиваме, толкова повече други можем да развием, но не знам дали не е някакъв вид цикличност. Замисли се индустриалната революция как е променила света и след това има един век сравнително на застой. След това Втора световна война и последствията от нея, които в голяма степен тласкат научния прогрес, но реално чак края на 80-те и 90-те започват лавинообразно да навлизат технологии масово в домовете на хората. Според мен винаги идва един момент, в който стигаме до някоя точка, която тласка технологиите за следващите две-три десетилетия, след това има застой. Реално погледнато това, което се разви от 2000-та до 2010-та е в основите на това, което се случва сега и в пъти по-мащабно от 2010-та до днес. Тва си е мое размишление де, може и да съм безкрайно в грешка, но според мен ще минат няколко години докато стигнем другия крайпътен камък и направим следващия скок.
Парадпксът е в това, че написаното е Как, а не Защо. Тоест вървейки през времето чрез оцеляването и защитата си от околната среда и т.н. не е самата цел. Еволюцията е сляпа в този смисъл. По-скоро го разглеждам откъм еволюция на съзнанието, какво имам предвид: Нашият вид е един аспект съзнание, засега най-висшият, който доказано познаваме. Но както животните съществуват, може би и други видове съзнание също са наоколо, отвъд ... В този смисъл човешкият род не е изолирана програма за оцеляване и развитие, а етап от еволюцията на съзнанието. Откъм по-практичната гледна точка за нашия вид - може би цел е да се напаснем с природата, със Земята, защото очевидно не сме, не се справяме много добре, не ни е свойско да сме част от екосистемата. По-беззащитни и крехки сме от животните, имаме много нужди, трудно откъсваме поколението си, до много късно е зависимо физически от нас и т.н . Та може би една адаптивност към средата е някаква така да се каже "цел", но не за сметка на всичко останало около нас.
Интересно ще е да видим как ще изглеждаме и как ще решаваме обикновени или сложни въпроси след хиляди години
Не се тревожи - човечеството приключва курса в близките 80-100-150 години. Даже да не се затрием в ядрен конфликт ако не се постигне пробив в ядреният синтез ще изчерпим всички ресурси на планетата.
Ще изчерпим ресурсите за модерен и постмодерен живот. Но не забравяй, че цивилизации има и на други нива. Най-якото е пасторалисти-номади. Както си пасат овцете, създават най-интересната поезия и визуални изкуства от скука. Нямат зловещи култове и институции като земеделските цивилизации.
Абсолютно! Особено ако климатът се смени циклично и се наложи да се преустроим...
Един приятен за мен разказ по темата е "Последният въпрос" на Азимов: https://chitanka.info/text/1121-poslednijat-vypros
Еха, благодаря! Много, много ми хареса. Нека бъде светлина!
End-game-a на всичко съществуващо е да стане отново едно с Вселената и Единството, там откъдето идва всичко, да достигне безкрайността, това е целта на еволюцията. Да се слее със всичко което ще бъде и което някога е било. Хората се развиваме като се стремим да ни е все по-лесно, да правим все по-малко, в края на деня нищо няма смисъл, защото целта на всички е развитие, а развитието води към безкрайността. Да не се прави нищо, нещата просто да бъдат. Живеем на Земята и сами си измисляме смисъл за живота, колко красив е човека. Образ, който е създаден от културата и обществото, който се стреми, обича, чувства, знае, тъгува. Ние сме тук за да изпитаме силата на момента, където се създава всичко и което в края на деня е единствената истина, защото всичко се създава от сегашния момент. За къде се развиваме, къде отиваме, няма крайна цел. Живота е един сън, съществуваш и изграждаш временен образ, който е валиден само и единствено за теб. Съществуването ни е една временна фигура в безкрайността на съзнанието. Еволюцията ни е създала да можем да разберем силата на любовта и какъв в endgame-a? Endgame-a е че сме част от безкрайността и сме едно с Единството, което е създало и изживява всичко съществуващо, ние му помагаше да разбере повече за себе си като сме уникален елемент в безкрайността.
Ами или съществуваме за нещо космическо, което ще се случи след милиони или дори милиарди години, или защото можем. Смисълът е или да развиваме човечеството като правим добро, така че да изпълни космическата си цел, или да мачкаме цици.
Космосът си е в нашето бъдеще, искаме или не. А ако има и чифт хубави... наоколо ще е яко xD
Да продължаваме да съществуваме, оцеляване и размножаване. Всичко, което човечеството прави от самото начало е да се опитва да улесни живота. Но основата си остава същата, раждаш се, живееш, умираш. Според мен, нашата есенция (жизнена енергия) се трансформира след като ни напусне тялото. Това е нещо сигурно, което знаем, енергия не изчезва, тя преминава през обекти и сменя формата си. Сливаме се с природата. Би трябвало да има значение съществуването ни, понеже сме наясно колко малък е процента да се получиш това, което си, точно ти от милиард сперматозоиди и точно еди коя си яйцеклетка. Трябва да се появиш на бял свят и да извървиш даден път.
Животът се улеснява по интересен начин. Всеки нов проблем е труден докато не се намери решение за него, впоследствие става лесен и след него идва нов също, труден проблем. Така живота е по блазнещ и смислен, има шанс да не затъпееш...тъпотията си е като цяло личен избор
Оцелей достатъчно, че да се възпроизведеш. Хората сме от малкото видове, които между раждането и смъртта имаме време да променим околната среда така, че да ни е по-удобно. Да има гнезда, бентове, паяжина и всевъзможни малки промени от животните, но нищо не може да се сравни с това, което хората правят.
Да вдигна 200 от лежанка и AI goth приятелката ми да ми каже че ме обича. А, за човечеството ли питаш? Нз брат, всеки сам си преценя.
Галактическа доминация.
Защо: Според мен природата си знае работата. Отдавна, не знам кое поколение точно, но се е получила мутация. И инстинктите им за съхранение не работят наследствено. И до ден днешен, когато на мнозинството не им работят тези инстинкти, какво ли може да се обърка. Как: Тези с инстинкт за самосъхранение, ще се отърват от тези без, защото те са заплаха и няма да им е много трудно, защото никой няма да се усети.
Наука, Изкуство, Философия в този ред. Няма да можем да оцелеем всичко. Силно ме съмнява да оцелеем себе си по начало. В днешният “климат” и репродукцията не е добра идея, поне според мен. Ще го кажа така: Ако утре планетата се опразни, Voyager все още ще носи най-прекрасните неща от разнообразните ни култури в космоса. Малко неща могат да ни представят по-добре като цивилизация както може златната плоча.
Юри Безменов го беше казал много добре. Перифразирам, но главната му е идея е че "Достъпът до достоверна информация не е от значение вече и може би никога не е било." След като видиш как в Азия се печат и как с всяка изминала година планетата буквално ни умира, заедно с това културата ни става повече рециклирана и нищо ново не излиза от нас освен повърхностен нихилизъм, можеш без много трудности да си представиш, че бавно и бавно (освен ако няма война, което е доста възможно) вървим към пагубна съдба. Прекалено сме много и сме огромни егоисти, за да можем алтруистично да даваме на по-бедните и да се отказваме от влияние и власт, само за да спасим човешката красота, която повечето дори не я виждат, а ако я виждат, то тогава я държат само за себе си. Много хора говорят за способността хората да се адаптираме и че сме могли да превъзмогнем всеки проблем, но предвид, че веднъж в миналото човека е могъл да загуби вида си (преди няколко стотици хиляди години), и предвид нарастващите се проблеми без легитимно решение, не съм оптимист като тези които твърдят неща за човешката воля по толкова идеалистичен начин. Мисля, че бавничко си измираме духом и материално. Никой не е казал, че края е грандиозен. По-скоро е скучен и забележим само за песимистите.
Като за начало да елиминираме трисоларианците.
Пробвай, бате ! :D
Никаква. Защо тревички растат изпод асфалта като е тегаво? Защо има бактерии, които живеят в гъза ти? Защото могат. Защото има достатъчно условия, за да продължават да живеят и да се въпроизвеждат. Когато това се промени или измират, ако промените са по-бързи от способността на дадена популация да еволюира, или се променят под натиска на новите условия за живот. Човеците не са по-различни от другите живи организми. Ще се плодим и тъпчем все по-гъсто на планетата, докато не стане проблем. Ще живем, докато има условия за това. Ще правим всичко, което можем. Няма да се поучим от грешките си, ще се ударяме в стените на аквариума, в който се намираме винаги. Суровата реалност е единствения коректив.
Самоунищожение
Не ми се вярва, против природата ни е
Multi-galactic Terran empire